Цанко Дюстабанов е син е на богат бегликчия, племенник е на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов. Завършва Габровското класно училище. Според някои източници през 1872 - 1873 г. учи в Робърт колеж (Цариград). Владее отлично френски и турски. Сдружава се с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово, с когото превеждат Наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език.

През 1873 г. се връща в Габрово и се отдава изцяло на обществена и родолюбива дейност. През 1875 г. е избран за член на училищното настоятелство. Поради доброто познаване на шериата е избран за член и на Габровския казалийски съд. В самия край на 1875 г. организира градско събрание, което да изготви махзар (петиция) до правителството с три основни искания: 1. премахване на стария позорен данък бедел, който само българите плащат, заради военната охрана, която им осигурявало османското; 2. признаване на българския език като втори официален език на империята; 3. признаване правото на българите на редовна военна служба.

Въпреки че дотогава не е привърженик на революционната борба от 1876 г. е член на Габровския частен революционен комитет. Главен войвода през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на превъзхождащите като брой турци, но в крайна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката се укрива в колибите "Буйновци". Предаден, заловен и откаран през Габрово във Велико Търново. Съден, заедно с други заловени въстаници от Търновския военнополеви съд с председател Али Тефик бей. Осъден е на смърт заедно с Еким Цанков, свещеник Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев. Обесен в Търново заедно с Еким Цанков и свещеник Иван Гъбенски.