Иван Богданов завършва гимназия в родния си град през 1929 г.
През 1936 г. завършва право в Софийския университет.

Той е виден изследовател на българската литература, архивист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков.

През периода 1946-1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. След 1947 г., когато му се забранява да публикува каквото и да е, Иван Богданов работи като адвокат и по този начин изхранва семейството си. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно.

През 1946 г. издава политическата си книга "Между примирието и мира", която в същността си е беседа с фиктивен опонент - комунист. Тази книга е една от причините Иван Богданов да бъде маргинализиран чак до 1960 г.

Автор е на енциклопедични и справочни издания. Сред тях - "Речник на българските псевдоними", "Българска литературна периодика", "Енциклопедичен речник на литературните термини", "Тринадесет века българска литература", "Българската книга през вековете" и др.

Иван Богданов е автор на монографии за бележити исторически личности и събития, както и на романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Авицена и много други.

Един от основателите на Съюза на свободните писатели (1990 г.).

Баща на професора по класическа филология и създател на Нов български университет Богдан Богданов.