Борис I Михаил е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г. когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

След официалния акт на покръстването си Борис приема християнското име Михаил. В исторически изследвания понякога е наричан и Борис-Михаил.

Единствените преки свидетелства за титлата, използвана от Борис са негови печати и надписът, намерен край село Балши, Албания. В тях той се нарича с гръцката титла "архонт на България", превеждана обикновено като "владетел", а през Х-XI век - и като "княз" . В славянобългарските извори от този период Борис носи титлата "княз", а от времето на Второто българско царство - и "цар'' .

В съвременната историография Борис е наричан с различни титли. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях преди покръстването той използва титлата хан или кан, а след това - княз или цар. Според друга теория титлата княз е носена от българските владетели още от времето на Аспарух.