Минчо Драндаревски е адвокат, известен деец на БЗНС, офицер през Първата световна война (1915-1918), организатор на събитията от 1923 година в Чирпанския край, народен представител от БЗНС в три парламента.

Минчо Драндаревски учи в гимназията в с. Брезово, Пловдивско, където попада под влиянието на последователи на писателя-хуманист Лев Толстой. През 1909 г. се прехвърля в гимназията в гр. Казанлък, където се запознава с бъдещия регент и акад. Тодор Павлов, който му е хазяин, учител и настойник. В Казанлък приема земеделските идеи под влиянието на основоположника на БЗНС Димитър Драгиев.

Минчо Драндаревски е съосновател е на първата в България земеделска ученическа дружба (1913), на която е председател. Изключен е от Казанлъшката гимназия за свободолюбивите му антивоенни възгледи и завършва последен гимназиален клас в Стара Загора.

Завършва ВНВУ и е изпратен на фронта като ротен и взводен командир в 85-ти пехотен полк в гр. Серес, Гърция. При Войнишкото въстание (1918) полкът му се разбунтува и саморазпуска. Свързва се с в София с Димитър Драгиев, който по това време е земеделец и започва в организационния апарат на БЗНС.

Организационен секретар на БЗНС "Никола Петков", той е арестуван на 27 август 1947 г. като един от опозиционните депутати земеделци, инквизиран и въдворен без съд и присъда в лагера "Куциян". През 1949 г. той и цялото му семейство са изселени в Ямбол, а малко по-късно Драндаревски е въдворен в лагера "Белене" за 5 години.

Освободен е от "Белене" след близо на 11 октомври 1953 г. Физически е смазан от престоя в лагера на остров Персин и му е поставена диагноза инфекциозен полиартрит, който сковава тялото му до края на живота. Независимо от това духът му не е сломен.

Семейството му живее в оскъдица, а пенсията, която получава бившият опозиционен депутат е в размер на 47 лв., тъй като режимът не признава адвокатския му стаж. Дъщерите му са преследвани многократно и уволнявани от работа заради произхода си. От досието му става ясно, че срещу него са доносничили 12 агенти на ДС. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма в деня на смъртта му през 1974 г.