Александър Стамболийски учи в земеделското училище в Садово (1893 - 1895) и завършва Лозаро-винарското училище в Плевен (1895 - 1897). В Плевен е ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 участва в учредителния конгрес на БЗНС. През следващите години учи философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради заболяване от туберкулоза.

След завръщането си в България се занимава с политическа дейност. През 1908 година Александър Стамболийски е избран за народен представител от БЗНС. Той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Народен представител в XIV (1908 - 1911) и XVI-XX (1913 - 1923) обикновено и в V (1911) Велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която трябва да защитава "общоселските интереси".

Той е министър-председател на България в правителството на БЗНС (1919 - 1923).

В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество. На 4 февруари е извършен е неуспешен атентат от ВМРО срещу него и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър.

Убит е в с. Славовица по най-жесток начин от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов. Тялото му е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него.