Ангеларий Охридски е средновековен книжовник, почитан като светец от Българската православна църква, един от светите седмочисленици.
Той е сред учениците на архиепископ Методий, съумeли да намерят убежище в България след разгрома на кирило-методиевото дело във Велика Моравия. Затова е почитан сред светите Седмочисленици, култът към които с голяма вероятност е поставен през първата половина на XIII век от охридския архиепископ Димитър Хоматиан.
Писмените сведения за живота на този православен светец са дотолкова оскъдни и лишени от по-конкретни факти, че някои автори се съмняват в това дали Ангеларий е реална историческа личност. В Белград (дн. Берат) в старата българска област Кутмичевица се пазят мощите на българските просветители учениците на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.
През 868 г. в Рим той и Сава са ръкоположени за дякони от епископите Формоза и Гаудерик, докато Горазд, Климент и Наум са ръкоположени за свещеници от същите епископи. През 885 г. папа Стефан V издава папска була, за да забрани използването на славянска литургия, а през 886 г. князът на Великоморавия Святопол I прогонва учениците на двамата братя. Пътят на Сава и останалите четири от тях до Първото българско царство остава неясен. Те се заселват в България, където са посрещнати от княз Борис I и им е възложено да създадат духовни училища.
Не е известно кога Ангеларий е причислен към кръга от български светци. Интересното е, че не са открити никакви податки за религиозна почит към него преди да бъде развит култът към св. Седмочисленици. Ангеларий не е почетен със самостоятелно житие, нито са познати похвално слово или друг тип творба, писани в негова чест през Средновековието. Името му не се среща в нито едно старобългарско съчинение от периода IX-Х вв., а и датата на неговата смърт не влиза в българския църковен календар. Тези факти са доста учудващи предвид огромната популярност, с която неговата личност би трябвало да се ползва през Първата българска държава. Ангеларий умира в Плиска в 886 г. малко, след като Методиевите ученици пристигат при княз Борис и ситуацията предполага той да бъде превърнат от тях в един от първите собствено български светци. Нещо повече: култът към него би трябвало да е доста разпространен - ако не в цяла България, то поне в района около столичния град, тъй като са налице неговите мощи. В същото време старобългарските църковни дейци Климент Охридски, Наум Охридски, епископ Константин, Йоан Екзарх и др. полагат неимоверни усилия да наложат в България религиозното преклонение към славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и архиепископ Методий. Като се има предвид, че през разглежданата епоха култът към даден светец е неразривно свързан с неговите мощи, а тези на Константин-Кирил и Методий са извън пределите на страната, техният наистина успешен опит да превърнат двамата братя в основни символи на Българската църква буди огромно възхищение, но пълното "нехайство" към светеца Ангеларий изглежда още по-странно.
