Иван Колев завършва основното си образование в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г.

Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.

На 9 ноември 1885 г. Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион, за да вземе участие в Сръбско-българската война.

През януари 1886 г. постъпва във Военното училище - завършва го с отличие и началниците му предлагат престижно разпределение в артилерията.

Ген. Колев е участвал в три войни: Сръбско-българската (1885 г.); Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.).

По време на Първата световна война ген. Колев командва Първа конна дивизия в състава на Трета армия и атаките на дивизията имат решаващо значение в освобождението на Тервел, Тутракан и Добрич.

Конницата на ген. Колев няма загубена битка. Първата е на 2 септември 1916 г. при Куртбунар (днес гр. Тервел), а последната - на 3 януари 1917 г. при Мачин, на Дунава, Северна Добруджа. Ген. Иван Колев получава и новото си прозвище - Добруджанския герой.

Генерал Иван Колев е наричан Освободителя на Добруджа. Конната му дивизия има решаващ принос за победата в сраженията край Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г., останали в историята като Добричката епопея. Тогава, без да дочака заповед от щаба на армията, генерал Колев повежда конницата си, извършва мълниеносен преход от няколко десетки километра, атакува във фланг завоевателите - руски, румънски и сръбски военни съединения, и ги разбива. Добрич е спасен! Генералът заслужено получава прозвището Спасителя на Добрич.