Автор на първия български роман и на текстове във всички литературни жанрове - сред тях повестите ("Немили-недраги", "Чичовци"), комедиите ("Службогонци", "Вестникар ли?"), пътеписи ("Великата Рилска пустиня"), поемите ("Грамада"). Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват групата на "младите" - около сп. Мисъл - да води литературна битка с народния поет. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896).

Иван Минчов Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. Възпитан да уважава битовата и религиозна традиция Иван учи във взаимното и в класното училище в Сопот. Приобщен е към рускоезична литература от учителя си Пратений Белчев. Учи и в Калофер при Ботьо Петков, ставайки негов помощник. В литературното му развитие с важно значение са и френскоезичните книги.

В Пловдивската гимназия проявява интерес към творчеството на Виктор Юго,Пиер Беранже и други.През 1868 година е извикан от баща си да поеме търговията, но вместо да се интересува дейно от наложения му занаят той пиши стихове в тефтерите.

"Борът" е и първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в "Периодическо списание".

Макар Събка Вазова-майка му да подкрепя писателската кариера на сина си,баща му е решен да го направи търговец.Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния при чичо си. Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно в Браила се запознава с Христо Ботев.

В Пловдив се установява на 5 октомври 1880. Взема дейно участие в културния живот като критик, публицист, редактор, депутат в Областното събрание и писател.

През 1885 Вазов и Величков започват издаването на списание "Зора". В Пловдив издават и прочутата двутомна "Българска христоматия", която запознава българина с над 100 родни и чужди автори. Периодът на Вазов в Пловдив е изключително важен за развитието му и като белетрист. Основите на българската следосвобожденска литература са положени именно от Иван Вазов. Пишейки "Епопея на забравените", "Към свободата", "Не се гаси туй,що не гасне" както и повестите "Немили-недраги", "Чичовци"и други.

Министър на образованието е от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 г. от Народната партия. През 1890 е отбелязана неговата 25-годишна кариера в литературната дейност. "Нова земя" е романът каращ писателя да се замисли дали да не прекрати литературната си дейност, поради отрицателните отзиви на критиката. С това обяснява и влизането в правителството на Константин Стоилов през август 1897 като министър на народната просвета. Падането на кабинета през януари 1899 е посрещнато от него с облекчение поради трудностите.На войните през 1912-1918 Вазов посвещава няколко поетични хроники.

Той е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски.1920 година тържествено е отпразнувана като 70-годишният юбилей на Вазов.За жалост следващата година умира от разрив на сърцето, но жастлив, че е успял да види и почувства всенародната признателност и любов.