Алеко Константинов е роден в Свищов в семейството на търговеца Иваница Хаджиконстантинов. По майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Той има три сестри.

Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средното си образование в Русия и право в Одеса. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.

Започва писателската си дейност с поезия. Псевдонимът му Щастливеца идва от негово произведение, където сам се иронизира. Той е автор на ненадминати сатирични фейлетони и остра публицистика. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад", в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер. Превежда от руски и френски език.
Алеко Константинов е убит при атентат, насочен към негов съпартиец.