Иван Тодоров се занимава с каменоделство. Член на РМС (1932). Активен член на БРП (к) (1939). За политическа дейност е осъден на 7,5 г. затвор по ЗЗД. За изтърпяване на присъдата е изпратен в Сливенския затвор. Успява да избяга през 1941 г.
Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Първият партизанин във Врачанско (1941). Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1943). Политкомисар на партизанския отряд "Гаврил Генов".
След 9 септември 1944 г. е партиен ръководител във Врачанско. През следващите години придобива широка известност с бруталните си, дори за периода, методи за налагане на колективизацията по селата, които често обикаля лично, принуждавайки хората да постъпват в създаваните от режима трудови кооперативни земеделски стопанства.
Кандидат-член и член на ЦК на БКП. Заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет.
Като специалист, познаващ добре проблемите на селото, той се противопоставя на създаването на АПК.
Към края на 1964 и началото на 1965 година Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери със сталинистки възгледи, която планира да замени смятания от тях за твърде либерален лидер Тодор Живков. Сред офицерите е и комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия. Има сведения, че армейски генерал Петър Панчевски - бивш министър на народната отбрана (1950 - 1958) и посланик в КНР (1958 - 1962), е подбудителят на опита за покушение и преврат от страна на Горуня, когато Тодор Живков е на посещение във Враца.
Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 г. повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива в 4 сутринта на 8 април 1965 година, точно преди ареста.