Бащата на Добри Христов Иванов е дребен занаятчия - кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.

Когато е единадесет годишен той печели от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която три години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.

Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант.

Той продължава да се самообразова с подарената цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира - отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с "пълна хармония", дори и солово-инструментални съчинения.

Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония - на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.

През 90-те години създава двете хорови китки "Лиляна мома хубава" и "Пусти моми жеравненки", с които участва в конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.

Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл "Моето отечество") и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното - към фолклора.

Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Той е автор на едни от "най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература",[2] Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935 - 1939).

Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени "Ръченица", "Леле моме", "Ерген дядо", "Ганината майка" или "Дафино вино"; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват "Сивляна", "Девойче", "Я разтурай" или "Леле, Божке". Не само от сцената се чува "Хвалите имя Господне", в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от "Златоустова" или от "Общодостъпна" литургия с Великата ектения, "Херувимската песен", "Святий Боже" и "Тебе поем".