Анчо Калоянов завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1968 г.

През 1968-1972 г. работи като уредник-фолклорист в Музея на гр. Дългопол, Варненско.
От 1972 г. е асистент по "Български фолклор" във ВТУ.
От 1983 г. чете лекции, доцент от 1989 г. (хабилит. труд "Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор"), доктор на филологическите науки от 1999 г. (дисерт. труд "Българското шаманство").

Над 20 г. е научен ръководител на кръжока по български фолклор "Акад. М. Арнаудов", чрез който се формират научните интереси на редица бъдещи фолклористи и литературоведи.

Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното средновековие до най-ново време.

Участник в множество национални научни симпозиуми по проблемите на българския фолклор и култура, както и на някои от международните славистични конгреси.

Член на СБП от 1981 г. Автор на книгите: "Последното жито на лятото" (разкази, 1970), "Селищна могила" (новели, 1976), "Димитър Злочести и Войводата Патрев" (ист. роман, 1978, 1987), "Седмият живот" (разкази и новели, 1981), "Престолнина" (есета, 1985), "Див огън" (ист. роман, 1997), "Девети" (2003) и две пиеси; по разказа "Страдивариус" от "Седмият живот" е заснет едноименен филм от режисьора Ст. Заверджиев. Публикувал е изследванията "Български митове" (1979), "Българското шаманство" (1995), "Старобългарското езичество" (2000; 2002) и "Старобългарските шамани. Религиозен опит и социални функции (VIII-XII в.) (2003).