Васил Коларов завършва гимназия във Варна и от 1895 до 1897 г. е учител в Никопол, където се включва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Следва право в Екс ан Прованс, Франция и завършва в Женева (1900). След завръщането си в България е адвокат в Шумен, а от 1904 - в Пловдив. След разцепването на БРСДП остава в ръководената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и от 1913 до 1923 г. е народен представител от тази партия. Коларов участва в Балканските войни като запасен офицер.

През 1919 г. е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на заболелия Георги Кирков. Ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. През 1922 г. става негов генерален секретар и действа като такъв до 1924 г., вземайки участие в конгресите на компартии от Германия, Италия, Франция, Норвегия, Чехословакия, Монголия и други. Ръководи планирането на неуспешното Татарбунарско въстание в Южна Бесарабия.

Васил Коларов изпълнява функциите на държавен глава на България от 15 септември 1946 г. - когато след гласуване на референдум от 8 септември същата година, действащата дотогава монархия е отменена и страната е обявена за Народна република България, до 9 декември на следващата година - когато е приета Димитровската конституция, влязла в сила от 6 декември 1947 г.

Той е министър-председател на България в 65-ото (1949 - 1950) и 66-ото (1950) правителство, председател на XXVI Обикновено народно събрание (1945 - 1946) и на VI Велико народно събрание (1946 - 1947).