Веселин Маринов се занимава с музика от седми клас, когато става барабанист на ученическа група. По-късно става вокалист и композитор на групата. През есента на 1981 г. е поканен за вокалист в рок група "Импулс". Чуват го на една от промоциите в родния му град, провеждани всеки месец в Дома на съветско-българската дружба или в зала на консерваторията, където следва. Първата му изява с "Импулс" е на 2 декември 1981 г. във Видин. Първата записана песен на певеца с групата е "Среднощна музика" в стил прогресив рок.

През 1983 г. завършва Естрадния отдел на консерваторията в класа на Петър Димитров. През 1984 г. се разболява от възли на гласните струни и претърпява две операции. Лекарите не му дават надежда, че ще продължи да пее и напуска "Импулс".

В периода 1988 - 1990 г. Веселин Маринов изпада в дълбока творческа криза и решава да замине за Германия. Там работи с агенция, която се занимава с представянето на различни модни колекции. След 4 години, през които е отделен от семейството си, издава два албума на немски език. Връща се в България. Печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей+". През 1993 г. музикална компания "Мега София" издава първата му компилация "Хитове" на аудиокасета, съдържаща най-големите му хитове до тогава: "На пристана любов", "Припомни си моето име", "Кръг", "Пиано за двама", "Констраст" и "Нощ над града". През 1995 г. записва албума "Горчиво вино", достигащ 185-хиляден тираж, и се нарежда сред най-продаваните албуми в България. Успехът на "Горчиво вино" го кара да остане в България. Песента "Горчиво вино" става "Мелодия на годината" за 1994 г.

След тригодишна пауза, през 1998 г., записва албума "Трифон Зарезан", след него последователно следват албумите "Вино и любов" (1999), "Винарната на любовта" (2000), който е изцяло по музика на Тончо Русев, "Моя луда любов" (2001) и "Моите песни" (2002).

След 1998 г. Веселин Маринов записва почти всяка година нов албум, като сам си продуцира албумите (от "Трифон Зарезан" насам) и ги представя на концертите си из цялата страна.

През 2003 г. записва два албума: "Пожарите на любовта" и първия си коледен албум "Коледен сън". Следват албумите "Избрах за вас с любов (2004), "Осъден на щастие" (2005), "Моят живот" (2006), "Да се събудиш до мен - любовни балади" (2007) и "Хубава жена" (2008).

През 2010 г., за втори път в кариерата си, записва 2 албума в една календарна година - "Още един хубав ден" и втория си коледен албум "Най-скъпият подарък на света". На следващата 2011 година записва юбилейната си колекция "Веселин Маринов - 30 години а сцена", включваща в три компакт-диска 50 от най-хубавите песни в репертоара си, тъй като през тази година той навършва 50 години и 30-годишен творчески юбилей.

През 2015 г. в родния си град основава и организира конкурса за млади певци "Полските щурчета"

На 30 ноември 2016 г. певецът изнася голям юбилеен спектакъл, озаглавен "35 години на сцена", в зала "Арена Армеец", на който присъстват 13000 души.

На 15 април 2020 г. изнася първия си концерт, излъчен по интернет. Причината за това е пандемията от COVID-19.