Отец Матей (Моно Петров Сеизмонов) е роден през октомври 1828 г. в село Ново село, Великотърновско. Има двама братя и една сестра, които умират в ранна възраст.
На деветгодишна възраст става чирак. Учи занаята терзийство (занаят свързан с ушиване на дрехи от аба) в Дряновския манастир. През 1846 г. постъпва като послушник в същия манастир, а през 1848 г. е подстриган за монах в Преображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 г., когато за пръв път посещава манастирите в Света гора Атонска. След едногодишен престой се връща в родния си край. По-късно посещава Варна, Тулча, манастир Света Троица и Троянския манастир. През 1856 г. отново е в Атон, където остава до 1861 г. По време на престоя си там чете усърдно книгите в библиотеката. Проявява интерес към механиката и се опитва да построи пясъчна мелница на брега на Бяло море.
Манастирските братя не са по нрава на Отец Матей с тяхното невежество и нечистоплътност, затова след разправия с тях напуска светата обител и избягва с лодка до остров Тасос. Пътува до Цариград, Йерусалим, Русия, Бесарабия и Влашко.
През 1862 г. оставя расото и постъпва в Първата българска легия. През следващата година предвожда малка чета, с която влиза в България, води сражение с османски отряд и побеждава. През 1863 г. се заема активно с обществена дейност. Тогава облича отново расото и започва да пътува из великотърновския край като книжар и проповедник. Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание, като "История славеноболгарская", "О Асену Перваго" и други. Активно подпомага местното население в различни културни мероприятия: назначава селски учители, строи читалища, поставя театрални пиеси, организира земеделски сдружения, издава собствени книги и др.
През 1869 г. съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско, Пловдив, Стара Загора, Карлово и други градове и села в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с местните хора, двамата успяват бързо да организират Частни революционни комитети на ВРО. Оттук насетне се заема усърдно с освободителното дело, пренася тайната поща, придружава Васил Левски и Ангел Кънчев при обиколките им из България, пренася оръжие и въобще отдава цялата си енергия за комитетската организация. В родното си Ново село строи Комитетски хан, който да се използва от съзаклятниците на революционното дело. След смъртта на Левски през 1873 г. е един от хората, които не губят надежда и продължават организацията на освободителното движение.
Отец Матей Преображенски умира от ухобол в родното си Ново село, в построения с негови усилия Комитетски хан през 1875 г., на 47-годишна възраст, без да дочака да види резултата от неуморните си усилия. На погребението му се събират много негови съмишленици от великотърновския край.
В родното му село е изграден паметник и костница мавзолей. Улица в град Сливница носи неговото име.
