Тончо Жечев завършва право в Софийския държавен университет през 1954 г.

През 1959 - 1962 г. е аспирант в Москва. След това работи като редактор в списание "Септември". Там излиза първата му статия, разбунила партократските духове - "Съдбата на критика". В нея той развива идеята за отказ от задължението на литературната критика да бъде идеологическо оръжие и я призовава да бъде художество като всяко творческо слово. Става завеждащ отдел критика на списанието, което под ръководството Христо Радевски и Никола Фурнаджиев се е превърнало в център на трезво, критично мислене.

През 1965 г. статията му "Иво Андрич или краят на един призрак" поставя под въпрос вихрещия се по това време интернационализъм, според който националните характеристики трябва да отстъпят пред идеята за всепоглъщаща интеграция със Съветския съюз.

От 1974 до 1983 г. е директор на Института за литература при Българска академия на науките, като става член-кореспондент на академията. На 5 - 8 август 1985 г. изнася лекция с почетната покана на Нобеловия симпозиум.

През 90-те години е главен редактор на списание "Летописи".

От 1991 г. е член на съвета на Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий".

През 1993 г. заедно с Марко Семов и Тома Томов в продължение на 21 дни снима на Златния рог документалния филм "Страстите български: Цариградски разговори с Тончо Жечев".

От 1997 г. е член на Съвета за национално развитие на президента Петър Стоянов и член на обществения съвет на фондация "Отворено общество".

От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) от президентската квота.

Умира след много тежка сърдечна недостатъчност в Правителствена болница в София.