Райкя е рожденото име на Райна Княгиня и в рода ѝ разполагат с няколко документа, доказващи този факт. Тя става известна с името Райна след завръщането си от Русия.

В ученическите си години Райна Попгеоргиева Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като будна и интелигентна девойка, изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка - като бъдещите учителки в града.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания.

След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка - първата дипломирана в България.

Написва своята "Автобиография", излязла първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.

Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. След това се преместват да живеят в Пловдив.

Райна и Васил Дипчеви имат 5 синове - като 4 от тях стават офицери от Българската армия