Георги Парцалев завършва гимназията в Плевен, след това учи медицина в Софийския университет.

Работил е в "Театъра на Трудовата повинност" (1954), "Театъра на Строителните войски" (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното - в "Любимец 13". Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. "естрадно-сатирични" концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в "Привързаният балон" (1967), "Кит", "Петимата от Моби Дик" (1970), "С деца на море" (1972), "Сиромашко лято" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Два диоптъра далекогледство" (1976), "13-тата годеница на принца" (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

Не се е женил и няма деца.

През 1964 г. "народната власт" сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. Две години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.

Георги Парцалев умира на 64 години в София от левкемия.