Изучавал е специалност "Физика на земята, атмосферата и космоса" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" където през 1979 г. получава магистърската си степен. През 1983 г. получава докторска степен по физика и математика в област - експериментална физика на атмосферата в Санкт Петербург в РГГМУ (Российский государственный гидрометеорологический университет).
През периода 1999-2002 г. е член на комисията по основни системи на Световната метеорологична организация.
От 2000 г. е член на Европейската асоциация на науките за замърсяване на атмосферата.
От 2002 г. е член на комисията по прибори и методи за наблюдение на Световната метеорологична организация и експерт на СМО по автоматизация на приземните измервания.
През периода 2010-2014 г. е председател на Общото събрание на учените в НИМХ-БАН.
От 2011 г. е професор по метеорология в НИМХ-БАН с област на научна квалификация: експериментална физика на атмосферата, активни въздействия на атмосферни процеси, експертни системи за ранно предупреждаване за замърсяване на въздуха от антропогенни източници.
От 2014 г. е постоянен представител на Р. България в Световната метеорологична организация към ООН, член на изпълнителния съвет на EUMETNET (Мрежа на европейските метеорологични служби), член на изпълнителния съвет на EUMETSAT (Европейска организация за разработване на метеорологични спътници), член на изпълнителния съвет на ECMWF (Европейски център за средносрочна прогноза на времето).
Член на 8 междуведомствени комисии и експертни съвети към държавни органи.