Любомир Пипков учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер и Иван Торчанов от 1919 г.

Любомир Пипков написва първия химн на ПФК Левски през 1921 г., когато е само на 16 години. През 1923 г. написва "22 вариации за пиано".

Заминава за Париж през 1926 г., където учи в École normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр.

През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството "Съвременна музика" и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на Софийската народна опера.

През 1934 г. написва вокално-симфоничната поема "Сватба", която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 г. се появява и неговата Първа симфония - "Героична" (посветена на героите от Гражданската война в Испания).

След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни "Шумете дебри и балкани", "Химн на 9-и септември", "Химн на българските въстанници".

Пише и големи композиции: "Героична увертюра", "Концерт за пиано и оркестър", "Втора симфония", "Симфоничен концерт за виолончело и оркестър" (1957), "Оратория за нашето време" , операта "Антигона 43", "Трета симфония", "Концерт за кларинет и оркестър" и "Четвърта симфония", Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.