Величко Енев е завършил Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност Турска филология и български език и литература.

Женен е за Татяна Неделчева, има три деца - Андрей, Станислава и Евгени и четири внуци - Владислав, Теодора, Ея и Рея.

Дългогодишен учител по български език и литература в Никола Й. Вапцаров в гр. Разград и негов директор в периода 1991 г. - 1992 г. За първи път вижда името си отпечатано под журналистически материал през април 1963 г. в окръжния вестник "Лудогорска правда". По-късно работи десетина години като редактор в общински и заводски вестници. Работил е и в сферата на културата, както и като работник в Комбината за антибиотици /апаратчик/ и началник смяна в Металургичен комбинат в град Перник.

Първото му отпечатано стихотворение е през 1970 г. Първата му поетична книга е трябвало да излезе през 1984 г. в издателство "Народна младеж", но поради конфликти между Величко Енев и редактора Петко Братинов и ръководството на издателството, книгата е отпаднала. Повода е бил исканото от автора на провокативното за периода на Комунизма у нас име "Срещу вятъра"... и неотстъпчивостта му по отношение на съдържанието на стихосбирката. С представянето му в отделна рубрика през 1975 г. във вестник "Пулс", участието му в телевизионното представяне на разградски творци по Българската телевизия през 1980 г., традиционните участия в "Поетични хоризонти на българката" и стотиците публикации в местния и централния печат, Радио Шумен и Радио София, издадените четири стихосбирки: "Коректури" (1990 г.), "И още нещо" (1991 г.), "Думи и образи" (2006 г.), "Има те" (2007 г.) и стартирането на литературния му блог "Лирически дневник" през 2008 г. закономерно се утвърждава като публикуван и четен български поет. Негови стихотворения са превеждани на руски, турски, английски, арабски и есперанто. Любим девиз: "Аз не признавам друг белег на превъзходство, освен добротата" (Лудвиг Ван Бетховен)