Родителите на Марио Несторов са от български произход. Учи в Буенос Айрес право, не завършва следването си. В Националния литературен конкурс за 1960 г., организиран от столичния всекидневник "Кларин", стихотворението му "Песен за Чако" печели първа награда. След конкурса сътрудничи известно време на ежедневника. После се връща в Чако, където работи в общините Сан Бернардо и Саенс Пеня и във вестника "Ел Територио", където печата отделни свои творби.

През 1964 г. Марио Несторов посещава България. Живее в София и води университетски курсове в СУ "Климент Охридски".

Връща се в Аржентина през 1966 г., продължавайки активно да твори. Някои от стиховете, създадени спонтанно по барове, са писани на салфетки и за жалост - изгубени. Сред най-известните му произведения са "Песен за Чако", "Мъжът от бара", "Песен за Раул Бернери", "Градът на слънцето", "Песен за моя беден квартал", "Песен за Саенс Пеня", "Идио", "Песен за Лас Бреняс", "Стихотворение за едно сбогуване". Получава обществено признание, с уважение наричан "Певецът на Чако". Приживе той не издава книга. Много по-късно част от литературното му наследство е събрано в книга от неговия сънародник Рубен Долоса.

На рождения си ден когато навършва 44 години, Несторов неочаквано умира. Погребан е в Сан Бернардо, а година по-късно тленните му останки са пренесени в Лас Бреняс, където винаги е желал да почива след смъртта си.

В Аржентина са издигнати паметници на поета, а у нас негова паметна плоча е поставена на сградата на фондация "Помогни на нуждаещите се" - Пловдив. Гражданска асоциация "Българите в Аржентина" - Буенос Айрес с председател Аксиния Иванова подготвя филм за живота и творчеството на Марио Несторов.