Сава Радулов е роден в Панагюрище през 1817 г.

Завършва образованието си най-напред в Пазарджик и Панагюрище, а по-късно и в Хилендарския манастир.

Учи мутафчийски занаят, а след това е слуга в Панагюрския метох на Хилендарския манастир.

През периодите 1835-1840 и 1843-1846 години учи в гръцкото училище в Смирна. А от 1849 до 1853 г. завършва Ришельовския лицей в Одеса. В Хилендарския манастир е ръкоположен за дякон с името Сава.

Първоначално става учител в Панагюрище, впоследствие и в Болград (Бесарабия) от 1853 до 1858 г. Като директор на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" през 1859 г. въвежда българския език в обучението.

Сътрудник е на "Цариградски вестник" (1853 г. и 1859 г.), в. "Право" (1869 г.), в. "Напредък" (1874 г.), в. "Български глас" (1877 г.).

Съставя и превежда редица учебници от гръцки, руски и френски език. Негов труд е "Начална граматика за изучение на българский язик по начин практический" (Болград, 1873 г.).

След Освобождението се установява да живее във Варна, където продължава да се занимава с книжовна и книгоиздателска дейност. Сава Радулов завещава на Министерството на народната просвета доста голям капитал за онова време, от лихвите на който да се издържа един ученик от Панагюрище в някое от висшите училища в страната.