Когато е на девет години съчинява първото си стихотворение, което се състояло от четири стиха и е една малка детска сатира, в която се осмива някаква кюстендилска дама. През 1919 г. завършва Девическата гимназия в Кюстендил, когато поетесата вече съчинява стихотворения и драми за възрастни. Първото стихотворение за възрастни "Вечерна тъга" е отпечатано в самоковското списание "Факел" през 1919 г., подписано под псевдонима Avelina.

Познанството ѝ с Антон Страшимиров оказва влияние върху творчеството ѝ, защото той я съветва да не пише в различни жанрове, а да се насочи към детската поезия, тъй като там е най-добра и да не си губи времето с романи и драми, а в детската литература е нейният творчески път. До това заключение той стига, когато Веса му дава да прочете не само стихотворенията си за възрастни, а и няколко детски стихотворения. Първото отпечатано детско стихотворение "Доволен" излиза в сп. "Детска радост", редактирано от Ран Босилек през 1924 г.

Веса учи Славянска филология, но за съжаление не завършва висшето си образование. По този повод в автобиографията си в частта за семейното си положение и имотното състояние баща ѝ Владимир Караманов пише, че тя е с незавършено пълно университетско образование, защото преждевременно встъпила в граждански брак, но това обаче не ѝ пречи да стане една от най-добрите детски писатели, с прозвище Веса Паспалеева, по името на съпруга си Леонид Паспалеев - запасен офицер.

От 1921 - 1923 г. поетесата се заселва в Самоков, където се омъжва за писателя Леонид Паспалеев - офицер от руски произход, който по това време е началник охрана на Двореца "Чамкория" в Самоков. Там се ражда и първата им дъщеря Тамара през 1922 г.

Свързвайки живота си с Леонид, на Веса се налага да живее на различни места в страната. През 1923 г. се премества в Петрич, където Леонид е комендант, а тя - учителка по български език и аритметика в Петричката смесена реална гимназия. След това ѝ се налага да се мести в други градове: Радомир (1925 - 1926), София (1926 - 1930), където съпругът ѝ е в Шести пехотен полк. През 1926 г. се ражда и втората им дъщеря Людмила.

През 1929 г. излиза от печат и първата ѝ стихосбирка "Великденче", илюстрирана от Георги Попов - Джон. Първата рецензия на стихосбирката написва писателят Стилиян Чилингиров във "Вестник на жената", като пише, че е горд, че броят на жените творци в българската детска литература се увеличава с още една надеждна сила и че още малко сили трябват на Веса Паспалеева, за да се нареди с познатите вече поети за деца, каквито са: Дора Габе, Калина - Малина, и Вяра Бояджиева.

Отново се налага на семейството да се мести - в Свищов (1933 - 1934), в София (1935 - 1936), в Шумен (1936 - 1939), където Леонид е в Пети артилерийски полк, а след това и в Сливен (1939 - 1941). Отново се връща в София от 1941 г. до смъртта ѝ. През цялото време Веса сътрудничи на всички детски списания: "Детска радост", "Детски свят", "Детски живот", "Лястовичка" и др. Член на Българския писателски съюз.

Първото нотирано стихотворение е "Весело овчарче". Музиката му написва Стоян Цеков Даскалов през 1935 г. като млад учител. Произведенията ѝ се илюстрират от художниците Георги Попов - Джон, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич, Александър Денков, Люба Паликарева и др. Наградена е с ордена "Кирил и Методий" I степен и получава писателска пенсия. В края на живота си Веса написва едни от най-хубавите си стихотворения за родния си град Кюстендил. Поетесата умира в София на 22 февр. 1980 г.