Баща му е лекар, а майка му е аптекарка. Семейството му е изселено от София през март 1948 г. - първо в Радомир, после в Троян. Софийското им жителство е възстановено през 1964 г.

Следва и завършва българска филология в Софийския държавен университет; по време на следването си е изключен от университета след въстанието в Унгария през 1956 г. От 1966 г. започва работа в отдел "Критика" на сп. "Септември". През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа. Започва като уредник в сп. "Литературна мисъл", но и оттам е уволнен.

Специалист в Института за литература на БАН. Защитава дисертация на тема "Иван Хаджийски в българската култура" (1985). Хабилитира се през 1990 г.

Активен деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и в СДС. През януари 1990 г. е натоварен от ръководството на СДС да бъде главен редактор на новия в. "Демокрация", първият брой на който излиза на 12 февруари. На този пост остава до края на август 1990 г.

Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. През юли 1991 г., заедно с част от клубовете, напуска Федерацията на клубовете за демокрация, но остава в СДС-движение.

Депутат в 7 Велико Народно събрание, член на "групата на 39-те". Отказва да подпише новата конституция.

Депутат в 36 Народно събрание. Председател на комисията за национална сигурност в 36 НС. По неговите думи се отказва от председателското място в комисията, поради факта, че е трябвало да участва в заседания на Консултативния съвет за национална сигурност към президента, в който по право участва и съпругата му Блага Димитрова, която по онова време е вицепрезидент.