Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика във ВИИ "Карл Маркс" (1956) и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години като журналист в БНР (1952 - 1968), актьор в СИФ (1972 - 1992).

Член на ЮКП (1948 - 1951), Организацията на югославските емигранти в България (1951 - 1954), СБЖ (1962), СБФД (1972) и САБ.

Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан "легендарният каубой". Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен. Женен е, има две деца (Ирина Росич, Стоян Колев), четирима внуци (Валентин Христов, Мария Колева, Джордже Събев, Пламена Колева) и правнук - Бранимир Валентинов Христов (Бранко), правнучка Йована Валентинова Христова . Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.