Правнук е на Таньо войвода - сподвижник на В. Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет.

През 1941 г., заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев, списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война". През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.

Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката "Войнишка тетрадка", в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода. Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата "Люти чушки", изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.

Автор е на множество сатирични спектакли, документални и игрални филми. Стихове, епиграми и други произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика. Подписвал ги е с псевдонимите Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко.