Светският лъв Денди е в непримирима война със семейството си. След като обръща гръб на родителите си oще преди години, като ги обвинява, че са „обикновени провинциалисти", Любомир Милчев, както е истинското име на хроникьора, се изпокарва и със сестра си Недялка Илиева. По документи Денди е роден в Дупница, но никога не е живял там. Дошъл на бял свят по пътя към Рилския манастир, после със семейството му се преместили в Перник и София, където имали скромен имот. Въпросната Недялка е директорка на едно от най-известните училища в Перник - гимназията по металургия, и според местните жители върти съмнителни сделки с обществени поръчки за училището, благодарение на които се облича само в маркови дрехи и носи чанти „Луи Вюитон". Двамата с Денди обаче не могат да изкарат и един ден заедно, без да си нанесат обиди, съвсем непривични за изискания тон, който иначе се опитва да демонстрира Милчев. Неприязънта на светския хроникьор идвала от това, че сестра му се славела като една от най-отявлените леки дами в града. „Тя е нещо като гара разпределителна с мъжете, само който не е пожелал, не си е легнал с нея. Всички й се подиграват", разказаха за „Всеки ден" от училището на Недялка. Името й неведнъж се намесвало в скандали, като например случай от преди няколко месеца, когато на училищен празник накарала 11-12-годишни момиченца да мятат сластно дупета в еротични танци и да пеят песни за секс. „Тя е абсолютен срам! Орезили ни децата, беше смущаващо да ги гледаме как си опират дупетата в земята и ги търкат така, сякаш искат нещо", споделят втрещени родители. Заради всичко това Денди не искал по никакъв начин името му да бъде свързвано със сестра му и дори когато се прибирал от време на време в семейната къща в Перник, се правел, че не я познава, нито пък й се обаждал и ходел на гости. Милчев отгоре на всичко не можел да се примири с факта, че Недялка винаги била любимка на семейството, докато той бил за тях „смахнат" и „някакъв си писател". Майка му и баща му не разбирали влечението на Милчев към поезията и неведнъж му казвали като по-млад, че е „редно малко да се оправи и да прилича на истински мъж".
