Семейството на Борис Машалов се преселва в София когато е на 12 години. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят.

При случайна среща с оперния певец Събчо Събев Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене. Талантът му на народен певец е забелязан от тогавашния директор на Радио София - Сирак Скитник.

От 1937 г. започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си. Борис Машалов все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма "Симонавия". В "Симонавия" той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952 г. постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни - СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата Наша песен и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си.

Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец.

За изключителния му талант е награден със званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I степен.

През 2014 г. по случай стогодишнината от рождението на Борис Машалов "Годишните фолклорни награди" изработват плакет в негова чест.

Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на "Балкантон" - "Заблеяло ми агънце".

Борис Машалов умира от хронична бъбречна недостатъчност.