Иван Кирков завършва Художествената академия (ВИИИ "Н. Павлович"), специалност живопис като възпитаник на проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров през 1955 г.. От 1957 г. участва в общи художествени изложби. През 1961 г. на Първата младежка изложба картината му "До морето" се превръща в един от акцентите на широка обществена полемика, а името му става синоним на неконформизъм и дързост.

Репутацията му на принципен противник на рутината и визуалната пошлост се утвърждава и с първата му самостоятелна изложба през 1969 г. Изумителната творческа активност на Иван Кирков, склонността му към експериментиране в различни области и жанрове, щастливото съчетание между интуиция и интелект в творбите му го правят един от най-дискутираните съвременни художници.

Преподава във ВИИИ "Н. Павлович" - доцент (1974), професор (1985). Сред учениците му са художниците Чавдар Маринов, Дарина Цурева, Ива Владимирова, Атанас Парушев, Динко Стоев, Веско Велев, Веско Начев, Долорес Дилова, Мариана Маринова, Атанас Ташев, Людмил Лазаров, Светослав Цеков, Марта Левчева, Петранка Карастоянова, Златина Дертлиева, Красимир Цанов, Александър Станчев, Пенчо Клисуров и Петко Петков.

С повече от 40 години творческа и преподавателска дейност, Иван Кирков се налага като един от най-неординерните български живописци и педагози, израства в съзнанието на съвременниците си като явление, фокусиращо в едно дързостта и патоса, възторзите и разочарованията, премереният компромис и предизвикателният риск на едно от най-активните и дискусионни поколения български творци и интелектуалци с неоспоримо място и принос в българската съвременност.