Леа Коен завършва пиано и музикознание в Българска държавна консерватория, София, майсторски клас, магистърска степен. След това продължава за период от четири години да учи История на музиката в Университета в Утрехт, Холандия.

В периода 1976-1989 последователно е редактор в списание "Българска музика", преподавател във Висшия музикален институт в гр. Пловдив, музиколог, а след това и директор на Софийска филхармония, гл. драматург и изп. директор на МФ "Софийски музикални седмици".

През следващите години издава няколко книги за историята на музиката, включително монография за Любомир Пипков.

Автор е на стотици статии в областта на културата, политиката и изкуството, на десетки радио и телевизионни предавания. Превежда френска есеистика, драма, проза, между превежданите автори са Дебюси и Сати (критическо наследство), Кокто, Метерлинк и др.

След промените от 1989 г. се връща към писането, но вече в жанра на романа, като музиката отново играе съществена роля . От 1996 до 2008 г. написва 7 романа: "Докато смъртта ни раздели" (1996), "Кратката вечност на Алма М." (1997), "Флориада" (1998), "Консорциум "Alternus" (2004), "Кандидат-президента" (2006), "Близка връзка" (2007), "Преследвачът на звуци" (2008). През 1999 г. написва първата си пиеса "Горчиви череши", представена през 2000 г. на фестивала "Аполония".

През 1990 г. е избрана за депутат в 7-то Велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили (СДС). След това е посланик в Белгия, Люксембург и ЕС (1991 - 1993), Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС (1993 - 1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997 - 2001).

От 2002 г. ръководи Агенция "Арденте" за културен обмен.

През ноември 2014 г., заедно с Милена Фучеджиева и Виктория Бисерова, възражда Клуба на българските писателки.

Омъжена, с един син.