Първото стихотворение на Марко Ганчев излиза през 1942 г. в софийския детски вестник "Другарче" на К. П. Домусчиев.

През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти "Средношколско единство" и "ЕМОС", издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 - 1955 г. печата стихове във вестниците "Народна младеж", "Литературен фронт", "Стършел", в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата му стихосбирка "Семената зреят" излиза през 1957 г.

През 1961 - 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник "Стършел". От 1968 г. е завеждащ редакция "Поезия" в издателство "Народна култура", до 1971 г., когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. "Съвременник".

През 1984 - 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира "Апропо", издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика 2 пъти седмично по радио "Свободна Европа", в която чете политически есета под общо заглавие "На прощаване с тоталитарната система". От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник "Литературен фронт", преименуван междувременно на "Литературен форум".

Марко Ганчев е депутат от СДС в 7 Велико народно събрание, подписва новата конституция, заради което е изключен от партията. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус, след което е писател на свободна практика.