Юри Георгиев Буков е български и натурализиран френски класически пианист, сред големите пианисти в Европа, наричан Рубинщайн на България. Отраснал в София, 15-годишен заминава да учи в Париж (1938), става френски гражданин през 1964 г.

Роден е в семейство на морски офицер инженер и певица (рускиня). Ученик е на проф. Андрей Стоянов в София и на проф. Ив Нат в Париж.

От 1947 г. започва кариера като солист в Западна Европа. Изнася концерти и рецитали на всички континенти. Записва повече от 30 албума за разни звукозаписни компании. Участва в международни конкурси в Западна Европа: "М. Лонг - Ж. Тибо" (Париж, 1949), Л. Дьемер (Женева, 1951), "Кралица Елизабет II" (Брюксел, 1952), както и в поне 5-6 фестивални издания на родния Международен фестивал на камерната музика, Пловдив.

Юри Буков разнася славата на България по света и съдейства за развитието на българо-френските отношения.

Награден е от президента Георги Първанов с най-високото българско отличие - орден "Стара планина" I степен, през 2003 г.. Удостоен е с почетните звания "Заслужил артист на България" (1967) и "Народен артист на България" (1973), лауреат е на Димитровска награда (1969).