Участник във войните за национално обединение. По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт.

Работи като съветски шпионин в България. Арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР на 22 март 1942 г. Три месеца е в ареста без определена от съда мярка за неотклонение. Осъден на смърт чрез разстрел на 1 юни. Разстрелян е на стрелбището на ШЗО на 1 юни 1942 г. в деня на издаването на смъртната присъда. Подава молба за помилване, която стига до цар Борис на 3 юни 1942. Върху тази молба цар Борис собственоръчно отбелязва "Присъдата вече е изпълнена".

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1972 г. за "смелост и героизъм в борбата срещу фашизма" през Втората световна война, генерал-майор Владимир Заимов получава посмъртно званието "Герой на Съветския съюз".