Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен - Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 - 1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.

Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926 - 1929 г.). В периода 1930 - 1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност - сътрудничи на списанията "Нов път" и "Златорог". След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.

Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат - сп. "Червен смях", "Младеж", "Работнически вестник" и др. Смятан е за един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" (1924 г.).

След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в "общоделство" с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. "Нов път" и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, "Златорог".