Денис Димитров започва да тренира футбол, въпреки, че баща му и вуйчо му са били лекоатлети. Веднага го включват при юношите-футболисти, където винаги е титуляр. Понякога го вземат и при мъжете на Монтана и още там виждат вродената му бързина и рязкост.

През декември 2007 г. след известни увещания, Денис се заема по-сериозно и с атлетиката.

През зимата на 2008-ма той е финалист на 60 м в зала при момчетата, а през лятото става шампион на България при 14-годишните с щафетата 4х100 м на Монтана.

През зимата на 2009 г. Денис вече печели титлата на 60 м при момчетата под 16 години. През лятото е фаворит за титлите и на 100, и на 200 м, но на 100 м прави фаулстарт на финала, а на 200 м е повече от убедителен - с 23.26 сек Денис оставя сребърния медалист на цели 63 стотни след себе си.

Поканен е да тренира в отбора на Гриша Ганчев - Литекс. Още ненавършил 16 години, и тренира с отбора на бъдещите шампиони. Всички му се възхищават и обграден с грижи и внимание, но Денис си го влече спринтът...