Бойко Методиев Борисов е роден в Банкя, в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му е служител на МВР, а майка му начална учителка. Има сестра Красимира, която е педиатър. Прадядо му е разстрелян от комунистите през 1944 година.
Завършва средното си образование в Банкя. А след това и Висшата специална школа "Георги Димитров" на МВР в Симеоново, специалност "Противопожарна охрана", макар че първоначално кандидатства за "Държавна сигурност". По време на следването си отбива и военната си служба в ШЗО-Плевен през периода 1977 - 1978 година. По време на обучението му е Симеоново е приет и в БКП. През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността "Противопожарна техника и безопасност" с чин лейтенант.
Същата година постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно и на рота и батальон. През 1990 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса. Повод за това се оказва т. нар. "деполитизация" на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира.
На 13 септември 1991 година Борисов основава фирмата "Ипон-1" ООД, която осигурява охраната на видни личности. На следващата година се ражда и "Ипон-2" ООД, а след това "ИПОН - Агенция за сигурност и охрана" ООД. През 90-те години Борисов има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. В някои от тях той работи в тясно сътрудничество с Румен Николов ("Пашата"), Младен Михалев ("Маджо"), Алексей Петров ("Трактора") и други личности от сенчестия бизнес. Самият Борисов отрича да е имал връзки с мафията. След назначаването му на държавен пост (главен секретар на МВР) през 2001 г. се оттегля от бизнеса си.
Борисов е начело на МВР от 1 септември 2001 година и е повишен в звание "полковник" от МВР. В началото на 2002 година, с указ на Президента
Петър Стоянов му е дадено званието "генерал-майор", а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието "генерал-лейтенант".
Кандидатира се за народен представирел на Парламентарните избори през 2005 в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. Избран е за депутат, но се отказва в полза на работата си в МВР. След конфликт с тогавашния вътрешен министър
Румен Петков, на 19 септември 2005 година Борисов напуска заемания от него пост.
През октомври същата година влиза в битката за кмет на София като независим кандидат на частичните местни избори. Стига до балотаж (срещу
Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство. Полага клетва като градоначалник на Столичната община на 10 ноември 2005 година.
Той се кандидатира за кмет и на редовните избори за местна власт през 28 октомври 2007 година. Печели на първи тур (с 53,58%), издигнат от партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България). На 10 януари 2010 година Борисов е избран за председател на партията, където до този момент е бил начело
Цветан Цветанов, а Борисов - неформален лидер.
От май 2013 до 24 юли 2014 година е народен представител от ГЕРБ. На изборите през 2013 година ГЕРБ е първа политическа сила, но остава в опозиция.
На изборите през есента на 2014 година ГЕРБ отново е първа политическа сила, като създава коалиция с Реформаторския блок с подкрепата и на Патриотичния фронт. От ноември 2014 до януари 2017 година Борисов е министър-председател на България. Подава оставката и на второто правителство през ноември 2016 година, непосредствено след президентските избори, в които на балотажа кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева губи от подкрепения от БСП Румен Радев.
На предсрочните парламентарни избори през пролетта за 2017 година ГЕРБ успява да спечели най-много депутатски места и има 95 избраници в 44-ото НС. ГЕРБ води преговори с Обединените патриоти за управление, които приключват с подписване на коалиционно споразумение в края на април 2017 година, като преди това са набелязани управленските приоритети за четиригодишния мандат.