Маргрет Николова завършва БДК в София през 1951 г. със специалностите "пиано" и "пеене".

През периода 1945-1948 г. е солистка на художествения колектив "Лиляна Димитрова" при ЦК на РМС.

Кариерата й започва през 1948 г. в Представителния ансамбъл на МВР, с прекъсване през 1960 г., но после се завръща в него и работи до 1988 г. През 1960 г. се присъединява към смесения хор на Българското национално радио, а от 1963 до 1977 г. е солистка на Армейския естраден състав към Театъра на народната армия.

Тя е първата поп певица в България, удостоена с орден "Червено знаме на труда", орден "Кирил и Методий" II степен през 1961 г. и званието "Заслужил артист" през 1964 г. за поп изпълнение.

Участва във фестивала в Сопот, Полша през 1964 г., където спечелва трета награда, и е носителка на първа награда на Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава.

През 1969 г. нейната дуетна песен с Петър Петров "Любили сме, любили" е обявена за "Мелодия на годината".

Същата година песента, която изпълнява с Кирил Семов, "Сън сънувах", печели голямата награда на фестивала "Златният Орфей" за българска песен.

През кариерата си тя е лауреат на 6 български и международни конкурса и носител на 12 високи държавни отличия. Тя има над 600 песни от български и чуждестранни композитори.

През 2000 г., на 72-годишна възраст, тя приключва с певческата си кариера.

Съпругът й, Петър Николов, издава книга за нея - "С песен в живота".

На 31 октомври 2018 г. е отбелязана 90-годишнината й с концерт в Руския културно-информационен център в София.

Най-известните песни от нейния репертоар са "Пролет моя", "Птици мои", "Любовта на юнгата", "Песен за майката", "Целуни ме", "Твоята китара", "Ропотамо", както и дуетите си. За нея композиторката Зорница Попова създава музиката към песента "Да бъдеш жена" по текст на Блага Димитрова, а други композитори, писали за нея песни, са Тончо Русев, Йосиф Цанков и други.