В началото се занимава с художествена гимнастика под ръководството на треньорката Борислава Кютчукова, в Клуб ЦСКА (София), а след това със Светла Колтчевска.

В националния отбор тренират под ръководството на Нешка Робева. Въпреки получена фрактура на дясното стъпало участва през 1987 г. на Световното първенство във Варна.

Тя е първата българска олимпийска медалистка в художествената гимнастика и едно от "Златните момичета" на Нешка Робева. През 1988 г. на Олимпиадата в Сеул художествената гимнастика за пръв път е включена в олимпийската програма. С дебюта си на олимпийските игри Адриана печели сребърен медал.

През юни 2007 г. е назначена за старши треньор на националния ансамбъл по художествена гимнастика. През 2006 г. получава покана от Франция да поеме техния национален отбор, но поради ангажимента си към нашия отбор остава с него до завръщането в България след олимпийските игри в Пекин.

През 2008 г. напуска българския национален отбор и става старши треньор на френския национален отбор - индивидуално и ансамбъл. Под нейно ръководство отборът отбелязва рязък възход, като запазва духа на френската гимнастика, но бива обогатен с много сложни елементи, типични дотогава само за водещите школи, една от които е българската.