Като ученик в Пазарджишката гимназия е приет за член на РМС (1935). Участва в издаването на ученическото списание "Искра". За политическа дейност е изключен от гимназията, която все пак успява да завърши.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Става член на БРП (к). В периода 1942 - 1943 г. учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Арестуван е и е въдворен в лагер. От септември 1943 г. е нелегален и партизанин в Партизански отряд "Никола Парапунов". Политкомисар на партизанска чета и член на Окръжния комитет на РМС.

След 9 септември 1944 г. е околийски секретар на РМС в Якоруда. През 1946 г. постъпва на работа в редакцията на вестник "Работническо дело". От 1951 г. е отговорен секретар, а по-късно и заместник-главен редактор. От 1958 до 1976 г. е главен редактор на вестника. Оглавява информационната агенция "София прес" (1975). Дългогодишен председател на Съюза на българските журналисти.

От 1962 г. е член на ЦК на БКП, а в периода 1968 - 1976 г. е секретар на ЦК на БКП. Член е и на Националния съвет на Отечествения фронт. Избиран е три пъти за народен представител.

През 1976 г. е свален от всички постове и е изпратен в пенсия, поради несъгласие с политиката на налагане на Людмила Живкова в партийната и държавната йерархия.

Посмъртно е изключен от журналистическия съюз.