Петър Кунчев е роден през 1844 г. в град Карлово и е брат на Васил Левски. Деен участник в българското националноосвободително движение.

Учи във взаимното карловско училище. През 1868 г. се премества от Карлово в Пловдив, където живее няколко години. След смъртта на брат си отива в Ловеч, за да убие поп Кръстю, но се отказва и се връща. Според по-популярната версия - разубеден е от ловешките съратници на Левски да не го прави. През 1874 г. емигрира във Влашко. Живее в Браила и Букурещ, където търси съдействие от Евлоги Георгиев.

През 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев и участва в нейния поход. След смъртта на войводата четата се разпръсква. Заедно с другаря си Костадин Димитров от Сливен успява да се добере до София. Тук три месеца и половина се укрива в къщурката на хаджи Стояна Цокова. Заловен е от турската полиция на улицата, но успява да избяга. След султанската амнистия (1 август 1876 г.) среща своя съчетник Илин Видолов и с неговия билет за свободно придвижване отпътува през Цариград към Кишинев, където 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Участва в боевете на Шипка, където е ранен в крака, поради което е откаран за лечение във Велико Търново, а после и в град Харков. Непосредствено след Санстефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово, няколко месеца след смъртта на майка му. В такава обстановка Петър първоначално трудно намира препитание.

Заболял от туберкулоза, той умира през есента на 1881 г.