Симеон Варчев играе близо 20 години в различни отбори у нас, като преминава през родния си Лудогорец в Разград, ВИФ, Миньор (Перник) и Лъсков (Ямбол). Шампион е на България при кадетите.

Бил е начело като треньор на Лъсков, Балкан, Академик (Варна), Черно море. Като треньор печели титлите на страната през 1985 г., 1998 г. и 1999 г. Има и сребърни медали от 1990 г., 1991 г., 1996 г., 1997 г., 2000 г. и е бронзов медалист през 1979 г., 1982 г., 1984 г., 1993 г.. Води отбора си до триумф в турнира за Купата на България през 1998 г., 1999 г. и 2000 г.

Начело на мъжкия национален отбор има осмо място на Европейското първенство през 1991 г. и 13-то през 1993 г. Носител е на най-високото отличие в българския баскетбол - Приз за изключителни заслуги.

Симеон Варчев ще остане в най-епичните и важни страници от историята не само като перфектен баскетболен специалист, а най-вече като всеотдаен човек. Дори само една част от делото му е достатъчна за спортната гордост на България. Той е откривателят и създателят на десетки баскетболни таланти, сред които Георги Глушков и Тодор Стойков, Деян и Калоян Иванови и много други.