Тодор Кавалджиев е пратен в затвор в Хасково през 1952 г. по време на опит за възстановяване на Съюза на земеделската младеж в околията. Лежи 11 години в затвор в Пазарджик и Стара Загора. Бил е 2 пъти в лагер в Белене. Между 1952 и 1963 г. е съден, изселен и лежи в затворите в Хасково, Пазарджик и Плевен. След амнистирането му работи като строител в "Софстрой" (1965 - 1966).

В периода 1966 - 1970 г. следва и завършва икономика в Свищов. 3 години по-късно се дипломира в Свищов със специалност "Счетоводна отчетност и механизация и автоматизация на управленския труд". През 1970 - 1973 и 1982 - 1983 г. е организатор-проектант в завод "Сърп и чук", в Стара Загора. След това до 1975 г. е в горското стопанство в с. Главан.

В периода от 1975 до 1982 г. работи като главен счетоводител в завод "Ленин" в Николаево. През 1983 - 1990 г. работи като икономист в "ОПОСО", Стара Загора.

През 1989 г. активно участва във възстановяването на БЗНС "Никола Петков". На 15 март същата година се обръща чрез радио "Свободна Европа" към министър-председателя Георги Атанасов с искане за премахване на закона за разтурване на БЗНС "Никола Петков" и за амнистиране на съдените по този закон.

Народен представител в 7-ото Велико народно събрание (1990 - 1991). До 1992 г. е член на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков". От 1992 г. заема длъжността секретар на Постоянното присъствие на БЗНС "Н. Петков".

Той е сред първите, които публично се изказват за неблагополучията в управлението на СДС.

През 1996 г. се кандидатира за вицепрезидент от Обединените демократични сили (ОДС), заедно с Петър Стоянов, и печели изборите на балотаж.