Петко Бочаров завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет.

От 1952 г. работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във "Всяка неделя". Има редовни рубрики по БНТ в програмата "ТВ око", в радио "Свободна Европа" и в "Deutsche Welle". На 23 февруари 1992 г. в предаването "ТВ око" произнася фразата "Да, ама не!", с която става още по-известен.

През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник "Куциян" в Перник. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност. Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.

Петко Бочаров има син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.

През 2010 г. публикува своите автобиографични книги - "Картини от три Българии" и "Лица и съдби от три Българии".