Яна Язовае учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и "Славянска филология" в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 - 1938 г.

Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио "София", живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.

Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците "Литературен глас", "Литературен преглед", "Развигор", "Вестник на жената", "Дневник", "Мир", "Зора" и в списанията "Светулка", "Другарче", "Детска радост" и други.

Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа "Левски" на издателство "Народна култура", придружен с препоръка на Димитър Талев и Георги Томалевски. Издателството го включва в плановете си. Междувременно ѝ се обаждат от официоза "Работническо дело" и искат тя да напише стихотворение за Георги Димитров. Тя отказва и когато отива да си вземе аванса в издателството, казват ѝ, че няма да издадат "Левски".

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено.