Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с дисертация на тема "Правна регулация и модерност - социологическо изследване на два типологични случая: Западна Европа и България" (2003). Доцент е в катедра "Приложна и институционална социология" във философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподава "Социология на правото", "Теория на модернизациите", "Историческа социология на модерните институции" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Софийския университет "Св. Климент Охридски".Работил е и като на ръководител катедра "Приложна и институционална социология" в периода 2009 - 2013.

Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000), Московската школа за политически изследвания - Съвет на Европа: Москва-Стокхолм-Страсбург (2002), Университета "Карло Бо" в Урбино, Италия (2005), Нойвалдег институт във Виена (2007).

Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-о, 39-о, 40-о и 41-вото Народно събрание.