Нейният дядо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание. През 1948 г. по време на Гръцката гражданска война попада в групата на така наречените деца бежанци, с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в Полша и Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага. Говори няколко езика. През 1960 година семейството ѝ се установява в България, а впоследствие тя работи като екскурзовод, преводач, редактор, началник отдел "Научна информация и квалификация" и отговорен секретар на изданието "Проблеми на рекламата" в държавното предприятие "Реклама" в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел "Култура" и секретар на Съвета за духовно развитие в община "В. Левски" (днес район "Оборище" в столицата).

Любка Рондова умира в София след продължително боледуване.