Георги Караславов започва да публикува през 1919 г. във вестник "К'во да е".

Участва в Септемврийското въстание през 1923 г.

Завършва педагогическото училище в Казанлък през 1924 г.

През 1924 - 1925 г. учителства в родното си село, но за комунистическата си дейност е уволнен.


През 1925 - 1928 г. следва агрономство в Софийския университет, но е изключен заради организиране на студентска стачка.

Работи в редакцията на вестник "Ведрина" (1926 - 1927) на Антон Страшимиров.

Първата му книга е "Уличници" (1926) пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини.

Продължава образованието си в Прага (1929 - 1930), като същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. През 1930 г. завършва агрономство в Софийския университет.

Участва в редактирането на вестниците "Поглед" (1930 - 1934), "Ехо" (1930 - 1934), "Жупел" (1931 - 1934) и "Фронт на трудовоборческите писатели в България". Някои от произведенията му са конфискувани от полицията - сборниците с разкази "Изчадия адови" (1932) и "На два фронта" (1934), повестта "Селкор" (1933). За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор.

Георги Караславов има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите "Снаха" и "Татул".

Романът "Снаха", публикуван през 1942 г., е окачествен като най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 г. и получава "Лаврова клонка" от цар Борис III за култура.