Златю Бояджиев завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група "Бараците".

Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност.

Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Носител на наградата на Съюза на българските художници "Владимир Димитров - Майстора".

Сред най-известните му творби са: "Село Брезово", "На трапезата", "Две сватби". Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.