Симеон Велики е роден най-вероятно през 864 г. и затова е наречен "дете на мира". Симеон е третият син на Борис. Първият е измежду всички български владетели и сред синовете на княз Борис, който е възпитан изцяло в християнската традиция. Пратен е да се обучава в най-доброто учебно заведение за времето си - Магнаурската школа (около 878 г.), защото се очаква един ден той да стане глава на Българската църква. Вместо това обаче, след опита на брат му Владимир Расате да върне езичеството в България - именно "отдалият се на свято подвижничество", т.е. замонашилият се Симеон е призван да седне на трона на българските царе.
Възкачването му става през 893 г. и е във връзка със знаменателния Преславски църковен събор (893 г.). По време на събора се взима решение в Българската църква богослужението да се извършва на роден език, вместо на гръцки.
Цар Симеон Велики е основен идеолог на това България да се превърне в "държавата на духа" в Средновековна Европа. Благодарение на него нашата страна през X в. става първата славяноезична империя в историята. У нас започва развитието си нова европейска християнска цивилизация, основана върху старобългарския език, която през вековете ще се превърне в неумолим съперник, но и необходим партньор на по-старите (гръкоезична и латиноезична) християнски цивилизации. Симеоновият "Златен век", съзнателно или не, става модел на подражание за векове напред.
